Разкошен сборник с италиански народни приказки, преразказани от Итало Калвино, един от най-виртуозните и велемъдри италиански разказвачи, излиза в навечерието на Коледния панаир на книгата с логото на издателство „Колибри“. Магичната атмосфера на това издание се допълва от изразителните рисунки на художничката Тоня Горанова. Превода дължим на Светозар Златаров и Никола Иванов.
През 1956 г. Итало Калвино, един от най-популярните следвоенни писатели на Италия, публикува „Италиански народни приказки“, колекция от 200 приказки, черпещи от богата фолклорна традиция. Отбелязан е източникът на всяка приказка, изданието е снабдено с обширни бележки. Обилният набор от истории, теми, мотиви и персонажи очертава ярък, пълнокръвен образ на Италия, отразява светогледа, вярванията и ценностите на нейните обитатели. „Вярвам, че вълшебните приказки са истина“, казва Итало Калвино, наречен „италианският Грим“.
В. „Ню Йорк Таймс“ обявява сборника за книга на годината и повече от половин век по-късно тя продължава да се преиздава. В началото на столетието американският актьор, режисьор и сценарист от италиански произход Джон Туртуро поставя театрална адаптация по приказките на Калвино, която се играе при огромен интерес на италианските сцени.
Настоящото българско издание (128 стр., твърди корици, 30 лв.) съдържа 11 приказки – екстракт от колекцията на Калвино, който включва текстове, произхождащи от различни региони на Италия, не толкова известни на българските читатели. Чудесният превод на изявените преводачи и съставители Светозар Златаров и Никола Иванов и естетическият усет на художничката Тоня Горанова, която се нарежда сред най-талантливите български илюстратори на детска литература, предават по най-добрия възможен начин посланията на Калвино и засилват въздействието на тези вечни приказки.
Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, разказите за Марковалдо, „Космически комедии“. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-та се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“ – Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а година, в едно градче на тосканското крайбрежие, докато подготвя курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
